Tриъгълникът на Карпман. Какво представлява той и как да се измъкнем от него?
Един от най-разпространените сценарии в живота ни, в които се вписваме е т.нар. „Триъгълник на Карпман – социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”. Една от най-популярните „игри“, които хората играят“, е психологически капан, в който сме въвлечени от семейство или приятели, и в който капан ние самите каним скъпи до сърцето ни герои.

Характерната особеност на този триъгълник е, че той е динамичен.
И участниците в него са с постоянно променящи се роли. Следователно, такава „игра“ не би трябвало да отегчава участниците, и затова често преминава в хроничен характер. В тази игра има 3 драматични роли:
-жертва;
-спасител;
-агресор;
Помислете за класическия триъгълник в семейството.
Единият родител е родителя-агресор, защото той е поклонник на взискателност и дисциплина, а другият е родителят-спасител, този който съжалява детето си и го защитава.
Детето в този случай какво прави?
Правилното! Заема позицията на жертвата, защото не желае да спазва строги правила.
След като решава проблема си по този начин, той отива в сенките и конфликтът между родителите продължава да се развива, като в много случаи родителите си сменят ролите. Така че, ще ви разкажа повече за ролите.
-ЖЕРТВА

Една от ролите на триъгълника, и най-основната е Жертвата.
Такива хора се опитват да привлекат внимание и състрадание към себе си.
Жертвите получават много енергия чрез оплакванията си, защото всеки се опитва да им помогне, за да ги спаси. Това е абсолютна истина!
-„Чувствам се зле, просто е ужасно, не искам да се будя всяка сутрин. Не искам да напускам къщата, не искам да излизам, имам главоболие постоянно. Всички ме нараняват. Кога всичко това ще свърши? Колко пъти трябва да ти казвам!? Нищо не ми помага. Аз съм най-нещастният човек на света!“- Така би звучал репертоара на жертвата. Комуникацията от тази роля в този триъгълник е просто най-добрият и ефективен начин да избегнете поемането отговорност за действията и решенията си.
И също така – като награда за това, да получите силни емоции и правото да не решавате своите проблеми. В крайна сметка, в играта винаги другите остават виновни.
Удобно, нали?!
В действителност на жертвата не и е нужна помощ! Тя има нужда от време със себе си и за себе си.
Тъй като жертвата получава много енергия от околните, в даден момент тя има сила и енергия да се превъплъти в друга роля- тази на спасителя. Обаче в същото време жертвата не променя своите вярвания и избягва зрялостта и всяка отговорност за действията си, дори в собствения си живот. И тези, които играят по този начин, като правило, не се нуждаят от решение. Просто хленчат, оплакват се, съжаляват се.
-СПАСИТЕЛ

И разбира се, присъствието на Спасителя се храни и поддържа модела и потвърждава „специалната“ човешка стойност на жертвата.
Триъгълникът съществува, докато всеки един от участниците участва в него.
Така че, стигаме до извода, че Спасителят е ролята, която на първо място подхранва жертвата. Спасителите могат да бъдат най-различни хора- родители, деца, най-добри приятели, роднини, колеги, дори психолози и терапевти.
Освен това, Спасителят напълно успешно освобождава натрупаната си в други триъгълници агресивност на преследвача /моралът няма да го осъди, затова той се чувства спокоен/.
Като цяло спасителят е доста сложна фигура от психологическа гледна точка. Има желание за агресия, която той упорито потиска в себе си и същевременно той намира своята цел си в защитата на жертвата.
Важно е да се отбележи, че крайната цел на Спасителя не е да изведе жертвата от „бедствието“ в ситуация, защото в този случай той би рискувал да загуби смисъла на себереализацията си. Затова продължава да играе ролята в тази игра!
Това се повтаря докато агресията не намери изход, а след това Спасителят преминава в статута на агресора.
-АГРЕСОР

Третата роля е Агресор. Каква е вторичната полза от агресията? Агресорът получава своята полза, доказвайки, че всички останали са виновни, и той е най-добрият и невинен човек. Всичко е премислено предварително. Всички обвинения са повдигнати.
Агресорът е много добър с осъзнаването на собствената си сила и превъзходство и по природа се стреми към лидерство и господство над другите. Той умело манипулира жертвата и напълно оправдава действията си в съзнанието си с аргументи. Агресорът се утвърждава отново и отново, и така той получава морално удовлетворение.
Как да спрем да бъдем Спасители?
Как да спрете да бъдете жертва?
Как да спрете да бъдете агресор?
[title text=“Нашите актуални продукти“]
[ux_products products=“4″ orderby=“sales“]
Теодора Кирова says:
Ах, прекрасна Стояна, благодаря ти за написаното. Точно навреме осъзнах моето сегашно състояние.Сигурна съм, че ще има резултат. Следя и те слушам от три месеца, пиша си благодарности всекидневно. Започнах да искам да живея своя Божи дар живота с пълни сили, разум и любов. Захващам се да променя нещата отвътре навън. Благодаря ви за пробуждането, съветите и любовта. Всичко, което правите има смисъл!
Благодаря, Благодаря, Благодаря! 💞
gochevabg1 says:
Много ,благодаря за прекрасно изложеното и подробно обяснение на Триъгълника на Карпман. Преписах го и вникнах много добре в смисъла и значението на Триъгълника. Разпознах се във всяка една от ролите. Благодаря ти Стояна!❤